България е парламентарна република и председателят на Народното събрание има ключова роля в политическия живот на страната. През последните години с отслабването на авторитета на държавните институции, включително на парламента, ролята на председателя също започва да губи авторитет, което се отразява на качеството на политическия живот и законодателния процес, предаде БГНЕС.
Правомощията
Председателят на Народното събрание (НС) се избира от народните представите, като изискванията към него са да бъде български гражданин и да е навършил 21 години, да не е поставен под запрещение и да не изпълнява наказание лишаване от свобода.
Председателят на парламента има правомощия по ръководене на НС, както и представителни правомощия, като основните са определени от Конституцията в чл. 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и дейност на Народното събрание.
Основното правомощие на председателя на парламента са да ръководи разискванията и гласуванията в заседанията на НС, предлага проекта за дневен ред на заседанията, открива, ръководи и закрива заседанията, както и да гарантира реда в пленарна зала.
Председателят има правомощията да удостоверява с подписа си съдържанието на приетите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, приети от НС да бъдат обнародвани.
Негово право според Правилника за организация и дейността на НС е да разпределя законопроектите между комисиите, определя местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите формации, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от проведените заседания с подписа си. Той трябва да следи и за спазването на правилника на парламента.
В основните му правомощията влизат още упражняването на бюджета на НС, назначаването и освобождаването на главния секретар и служителите в кабинета на председателя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и т.н.
Освен това той притежава и всички права и задължения, каквито имат и останалите народни представители.
Председателите
Антим I е първият български председател на НС (Учредително Народно събрание). Той е и председател на Първото Велико Народно събрание (ВНС). Петко Каравелов е избран за председател на Първото Обикновено Народно събрание (ОНС). Той застава начело на парламента и по време на 2 ОНС, но само за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а след това председател става Никола Сукнаров.
Сред известните председатели на парламента, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станко Тодоров.
Най-дълго начело на парламента е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 г., той е замесен в убийствата след 9 септември 1944 г. Козовски председателства в 27 НС, в 28 НС, в 29 НС и в 30 НС, като в последното е заменен от Сава Гановски.
Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 г., или той е председател на 34 НС и на 35 НС. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в държавата – премиер, председател на НС и президент за много кратко след оттеглянето на Петър Младенов заради репликата „да дойдат танковете“.
След промените първи председател на парламента е акад. Николай Тодоров, известен учен историк и дипломат. Той ръководи 7 ВНС, но по-известен става неговият заместник Гиньо Ганев. Това е единственият подобен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е по-популярен, отколкото председателят.
Всички председатели на НС от 1990 до 2001 г. са вече покойници, с изключение на Александър Йорданов, който още е в действащата политика и е евродепутат от ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „днес е един хубав ден за българската демокрация“.
Първият демократично избран председател на НС след промените през 1990 г. е Стефан Савов, лидер на Демократическата партия, която е част от СДС. След победата на СДС през октомври 1991 г. той става председател на 36 ОНС и остава на този пост около година, когато е свален и заменен от Александър Йорданов. Неговото сваляне е първият сигнал за това, че правителството на Филип Димитров губи парламентарна подкрепа и малко по-късно е свалено след вот на доверие през октомври 1992 г. Подобна картина се наблюдава и в последното НС, когато ПП загубиха първо председателския пост, а след това падна и кабинетът на Кирил Петков при първия вот на недоверие.
Благовест Сендов е председател на 37 НС, Йордан Соколов председателства 38 НС, проф. Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат последователно председателския пост в 39 НС, а Георги Пирински е председател на 40 НС.
Най-дълго в най-новата ни история председател на парламента е била Цецка Цачева, която на два пъти е заемала този пост – в 41 НС в периода 14 юли 2009 г. – 13 март 2013 г., както и в 43 НС от 27 октомври 2014 г. до 27 януари 2017 г. Тя е и първата жена председател на парламента в историята на България.
Михаил Миков е председателят на 42 НС.
Председател на 44 НС първо е Димитър Главчев, а след това поста заема Цвета Караянчева, която председателства в периода 17 ноември 2017 г. – 25 март 2021 г.
Най-кратко председател на НС е била Ива Митева, която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше председател на 45 и на 46 НС.
Цецка Цачева и Ива Митева са единствените, които са били два пъти председатели на парламента от 1990 г. Те двете, както и Цвета Караянчева, са и единствените жени, които са били председатели на парламента в историята на България.
Последният председател на парламента е Никола Минчев, който председателства в 47 НС, но беше свален от поста чрез гласуван от народните представители вот на недоверие. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на парламента, стана временно изпълняващ длъжността председател на 47 НС.
48-ото Народно събрание, което започва работа на 19 октомври 2022 г., предстои да избере кой да застане начело на парламента. До момента са обявени няколко кандидатури.
Първата политическа сила, а именно коалиция ГЕРБ-СДС, съобщи, че за председател на парламента ще предложи Росен Желязков. „Продължаваме промяната“ обявиха, че издигат за кандидат за председател Никола Минчев. БСП, която е пета политическа сила, ще предложи кандидат за поста – Кристиан Вигенин, а кандидатът на „Възраждане“ е Петър Петров.

Страхът от икономическите отражения от конфликта в Близкия изток помрачи Wall Street
Кадър на деня за 3 юни
Фед: Инфлацията продължава да се ускорява в голяма част от САЩ
Nissan преговаря с китайската Chery за споделяне на британски монтажен завод
Защо ЕС закъснява с реакцията си в Сърбия?
Енергийната връзка с Китай се превръща в примка за Русия
Рецепта за хлебчета на тиган със зехтин и розмарин
Рецепта за сьомга в еър фрайър с топла картофена салата
Истината за кафето: Защо невинаги ни помага срещу умората
3 зодии навлизат в силен период до 12 юни заради Юпитер и Венера
Късна емисия
Скандал в Милано: Разследват трудова експлоатация на индийци
Тотално подмладена Италия удари Люксембург в дебюта на Балдини
Вижте кога теглят жребия за Първа лига
Скрит фаворит за титлата? Коболи с първи полуфинал в турнири от Шлема
ОФИЦИАЛНО: Бразилец за 1 500 000 евро в Левски! + ВИДЕО
Нов сензационен трансфер! ЦСКА взима звезда на ЦСКА 1948
Започна се! Левски уреди първи нов за 1,5 млн. евро, иска още една звезда от същия отбор
Поверия за ангелската дата 6/6
Таро карта за 4 юни, четвъртък
Орехов щрудел по австрийска рецепта
3 зодии с късмет с парите до края на юни 2026
Весела Бабинова се омъжи за Владимир Зомбори
Дневен хороскоп за 4 юни, четвъртък
Хванаха мъж с 1 кило кокаин до училище в София
Предупреждават за интензивни валежи и гръмотевични бури в 13 области утре
Тръмп идва в Турция за среща на върха в НАТО
Още един бивш национал се включва в Мача на надеждата
УЕФА с огромно признание към Лудогорец
Демерджиев: Невзоров не е единственият заподозрян по аферата „Баба Алино“
НАСА потвърди: Огнена топка от метеор е преминала над Нова Англия
Използват „Боинг 737“ за симулация на лунна гравитация
Живи организми са открити в 5300-годишната мумия на Йоци
Muon Space представи сателитна платформа от клас Starship за орбитални центрове за данни
НАСА търси обяснение на мистериозен сигнал от Слънцето, продължил 19 дни
На Церера са открити следи от древен солен резервоар: Възможен ли е животът там?